Постинг
24.08.2013 21:21 -
Боже, пази България!
Днес не се молим, а медитираме. В най- добрия случай- нито едното, нито другото.
Днес не четем Божието слово, а послания от знайни и незнайни ченълинги, предаващи директно от някакъв източник. В най- добрия случай- жълтата преса.
Днес не обичаме врага си, а мразим ближния си. В най- добрия случай сме поне безразлични към него.
Днес не даваме милостиня, а крадем. В най- добрия случай съгласно гражданския закон.
Днес не отиваме на излет с приятели, а на практическо обучение с някой гуру. В най- добрия случай го гледаме в интернет.
Днес не сме верни на половинките си, а си намираме сродните души. В най- добрия случай само си мислим за това.
Днес не се срещаме с приятелите и близките си, а си чатим с тях в интернет. В най- добрия случай гледаме някой екшън по телевизията.
Днес не ходим на училище, за да се изучим, а за да си покажем новия смартфон. В най- добрия случай, просто за да не надвишим отсъствията.
Днес не отиваме на църква, за да си отпочинат душите ни, а за да искаме да ни се изпълни някое желание. В най- добрия случай- за да не бъдем наказани от Бога, ако не отидем на някой голям християнски празник.
Днес не каем за грешките си, а съжаляваме за тях и си прощаваме, защото така или иначе сме божества. В най- добрия случай механично се извиняваме…на кого и от сърце ли- и ние не знаем.
Днес не търсим съвет от духовниците, а от врачки. В най- добрия случай си хвърляме едно Таро или четем хороскоп.
Днес не сме част от обществото, а обществото е част от нас. В най- добрия случай просто не ни разбират и сме сами.
Днес не мислим за Царството небесно, а за възнесение през мистични портали. В най добрия случай се чудим на какво да вярваме.
Днес не си спомняме вече вярата си от преди 20 години за някаква промяна в изпосталялата ни България, а се хулим и употребяваме един друг като обезумели зверове. В най- добрия случай се подкрепяме със славното си минало и красивата си природа.
Днес не приемаме простичкия начин на живот и силното упование в Бога на предците си, страдали под хомота на турското иго, а сме модерни, еманципирани и освободени от предразсъдъци. В най- добрия случай просто мислим позитивно.
Днес не можем да изкажем болката си от случващото се в България, от самозапалванията, от всичко, на което сме свидетели, а забравяме, че на връх Шипка бяхме шепа хора срещу пълчищата турци. Кои воюваха срещу Османската империя- православните народи на Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Молдова, Черна гора и Сърбия. Воюваха за освобождението на православния български народ, а с тях, с опълченците бяха светите братя Кирил и Методий и Чудотворната икона на Казанската Света Богородица- покровителка на руската армия, извезана от монахите на гр. Самара върху знамето на българското опълчение. При освещаване на Самарското знаме на 6 май (18 май стар стил) 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"
Разбираме ли и вярваме ли в думите „С нами Бог!“? Или това е въпрос просто на споделяне и харесване във Фейсбук?
„Пази вярата си, българино, брате…“ „Има православие- има България. Няма православие, няма България“. Знаем от кои и какви хора са казани тези думи. В едно свое писмо Васил Левски пише: "Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!"
Но народът български изневери на вярата си.
Един монах бе писал:
За целта трябва да осъзнаем, че ние, които изневерихме на Бога, затова
сега ни изневеряват и роднини и приятели и сме самотни;
Сега сме презирани, защото Го презряхме.
Сега страдаме, защото не почитахме страданията Му.
Сега ни мразят, защото не Го обичахме.
Сега сме бедни, защото обедняхме духом.
Сега искаме справедлив земен цар, защото отхвърлихме Небесния.
Сега се молим и просим от кой ли не, защото не се молехме на Него.
Сега плачем, защото не се каехме.
Сега сме бедни, защото презряхме Богатия.
Сега гладуваме, защото не постихме.
Сега сме в безпътица, защото забравихме Кой е Пътят.
Сега ни лъжат, защото не живеем с Истината.
Сега умираме, защото не разбрахме Кой е Животът.
Боже, пази България!
Днес не четем Божието слово, а послания от знайни и незнайни ченълинги, предаващи директно от някакъв източник. В най- добрия случай- жълтата преса.
Днес не обичаме врага си, а мразим ближния си. В най- добрия случай сме поне безразлични към него.
Днес не даваме милостиня, а крадем. В най- добрия случай съгласно гражданския закон.
Днес не отиваме на излет с приятели, а на практическо обучение с някой гуру. В най- добрия случай го гледаме в интернет.
Днес не сме верни на половинките си, а си намираме сродните души. В най- добрия случай само си мислим за това.
Днес не се срещаме с приятелите и близките си, а си чатим с тях в интернет. В най- добрия случай гледаме някой екшън по телевизията.
Днес не ходим на училище, за да се изучим, а за да си покажем новия смартфон. В най- добрия случай, просто за да не надвишим отсъствията.
Днес не отиваме на църква, за да си отпочинат душите ни, а за да искаме да ни се изпълни някое желание. В най- добрия случай- за да не бъдем наказани от Бога, ако не отидем на някой голям християнски празник.
Днес не каем за грешките си, а съжаляваме за тях и си прощаваме, защото така или иначе сме божества. В най- добрия случай механично се извиняваме…на кого и от сърце ли- и ние не знаем.
Днес не търсим съвет от духовниците, а от врачки. В най- добрия случай си хвърляме едно Таро или четем хороскоп.
Днес не сме част от обществото, а обществото е част от нас. В най- добрия случай просто не ни разбират и сме сами.
Днес не мислим за Царството небесно, а за възнесение през мистични портали. В най добрия случай се чудим на какво да вярваме.
Днес не си спомняме вече вярата си от преди 20 години за някаква промяна в изпосталялата ни България, а се хулим и употребяваме един друг като обезумели зверове. В най- добрия случай се подкрепяме със славното си минало и красивата си природа.
Днес не приемаме простичкия начин на живот и силното упование в Бога на предците си, страдали под хомота на турското иго, а сме модерни, еманципирани и освободени от предразсъдъци. В най- добрия случай просто мислим позитивно.
Днес не можем да изкажем болката си от случващото се в България, от самозапалванията, от всичко, на което сме свидетели, а забравяме, че на връх Шипка бяхме шепа хора срещу пълчищата турци. Кои воюваха срещу Османската империя- православните народи на Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Молдова, Черна гора и Сърбия. Воюваха за освобождението на православния български народ, а с тях, с опълченците бяха светите братя Кирил и Методий и Чудотворната икона на Казанската Света Богородица- покровителка на руската армия, извезана от монахите на гр. Самара върху знамето на българското опълчение. При освещаване на Самарското знаме на 6 май (18 май стар стил) 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"
Разбираме ли и вярваме ли в думите „С нами Бог!“? Или това е въпрос просто на споделяне и харесване във Фейсбук?
„Пази вярата си, българино, брате…“ „Има православие- има България. Няма православие, няма България“. Знаем от кои и какви хора са казани тези думи. В едно свое писмо Васил Левски пише: "Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!"
Но народът български изневери на вярата си.
Един монах бе писал:
За целта трябва да осъзнаем, че ние, които изневерихме на Бога, затова
сега ни изневеряват и роднини и приятели и сме самотни;
Сега сме презирани, защото Го презряхме.
Сега страдаме, защото не почитахме страданията Му.
Сега ни мразят, защото не Го обичахме.
Сега сме бедни, защото обедняхме духом.
Сега искаме справедлив земен цар, защото отхвърлихме Небесния.
Сега се молим и просим от кой ли не, защото не се молехме на Него.
Сега плачем, защото не се каехме.
Сега сме бедни, защото презряхме Богатия.
Сега гладуваме, защото не постихме.
Сега сме в безпътица, защото забравихме Кой е Пътят.
Сега ни лъжат, защото не живеем с Истината.
Сега умираме, защото не разбрахме Кой е Животът.
Боже, пази България!
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
