Постинг
24.08.2013 21:17 -
За пропастта между хора и животни
Вчера една от ФБ приятелките ми бе публикувала потресаваща снимка на човешката жестокост към животни- Негово Величество Човекът, образът Божий и подобието Божие, властелинът на земята и морето в действие, в пълната изява на чувството си за величие и безнаказаност спрямо по- слабите от него. Всеки ден виждаме това, а някои случаи просто вледеняват кръвта и вцепеняват мисълта, а сърцето крещи "Не, не, стига вече, не!" Намерих една статия на Юстин Попович, който говори от името на една сърна. Зная, че повечето от вас също искрено страдат заради лошото отношение към животните и към природата въобще, но ако все пак някой ловец, пък макар и с билет и с права да убива, прочете думите на Юстин Попович, може и да се замисли. Дай, Боже, такива размисли! Ето и статията, с линк се отваря цялата дискусия, затова просто я копирам:
"От всичко, що се обича, най-обичам свободата. А тя е в добротата, в нежността, в любовта. А злото, а грубостта, а омразата — това е робство от най-лошия вид. Робуваш ли тям, робуваш на смъртта. А има ли по-страшно робство от смъртта? В такова робство отвеждат хората тия изобретатели и творци на злото, грубостта и омразата. А мене изпратиха в света, рекоха ми и прорекоха ми, отредиха ми и предопределиха ми — бъди тъга и любов. И аз с всичкото си същество изпълнявам своето предназначение — тъгувам и обичам. Тъгувам чрез любовта и любя чрез тъгата. Та нима може иначе в един свят, населен с човеци? Моят живот е затворен в тези граници, в тази рамка. Аз цяла съм сърце, цяла съм око, цяла съм тъга, цяла съм любов, затуй ме разтърсва страх, онзи мил страх, за който знае само тъжната сърна...
В своята надменност човеците не се и догаждат, какви разкошни и чудни чувства носим в себе си ние, сърните. Помежду нас и вас, човеците, зее пропаст и нито ние можем да дойдем при вас, нито вие — при нас. Вие нямате сетиво за нашите светове. Ако ние, сърните, дойдехме при вас със сърцето си, все едно бихме влезли в ада. Някога ние бяхме в рая. А вие, човеците, ни го превърнахте в ад. Това, което са за вас бесовете, това сте за нас вие, човеците. Разказваха ни брезите: “видяхме сатаната, къде падна от небето на земята; падна сред човеците и там остана. Той, падналият от небето, обяви: най-приятно ми е сред човеците; и аз си имам мой рай, това са те, човеците...”
Зная и предчувствувам — очаква ме безсмъртие, по-голямо от човешкото. За вас, човеците, на оня свят има и ад. А за нас, сърните — единствено рай. Затуй, че вие, човеците, съзнателно и доброволно измислихте греха, злото и смъртта, а и нас, без наше съгласие, повлякохте в тях чрез своята мерзост и злоба, затуй, че имахте власт над нас. Затова ще отговаряте и за нас — за всички наши мъки, неволи, страдания и смърт. Ще давате откуп за нас и зарад нас... Слушах, как шепне синьото небе на черната земя тая вечна истина — в Съдния ден човеците ще дадат отговор за всички мъки, за всички страдания, за всички неволи, за всяка смърт на земните същества и твари. Всички животни, всички птици, всички растения, ще станат и ще обвинят човешкия род за всички болки, за всички обиди, за всичкото зло, за всяка смърт, които той им е причинил в своето горделиво грехолюбие. Понеже с човешкия род, пред него и подире му идат грехът, смъртта и адът.
Ако трябваше да избирам между творенията, бих предпочела тигъра пред човека, затуй, че е не е тъй кръвожаден като човека; предпочела бих и лъва пред него, затуй, че не е тъй свиреп като човека; бих предпочела и хиената пред него, затуй, че не е тъй отвратителна като човека; бих предпочела и риса пред него, затуй, че не е тъй лют като човека; бих предпочела и змията пред него, затуй, че не е тъй лукава като човека. Предпочела бих всяко чудовище пред него, затуй, че и най-страшното чудовище не е тъй страшно, като човека... О, аз казвам истината, говоря отдън сърце. Та нали човекът е измислил и сътворил греха, смъртта и ада! А това е по-лошо и от най-лошото, по-чудовищно и от най-чудовищното, по-страшно и от най-страшното във всички мои светове."
"Убиването на животни без нужда, измъчването им също е грях: «Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко» (Притч. 12:10)." Архим.Лазар Абашидзе
Източник: http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?p=17724#p17131
"От всичко, що се обича, най-обичам свободата. А тя е в добротата, в нежността, в любовта. А злото, а грубостта, а омразата — това е робство от най-лошия вид. Робуваш ли тям, робуваш на смъртта. А има ли по-страшно робство от смъртта? В такова робство отвеждат хората тия изобретатели и творци на злото, грубостта и омразата. А мене изпратиха в света, рекоха ми и прорекоха ми, отредиха ми и предопределиха ми — бъди тъга и любов. И аз с всичкото си същество изпълнявам своето предназначение — тъгувам и обичам. Тъгувам чрез любовта и любя чрез тъгата. Та нима може иначе в един свят, населен с човеци? Моят живот е затворен в тези граници, в тази рамка. Аз цяла съм сърце, цяла съм око, цяла съм тъга, цяла съм любов, затуй ме разтърсва страх, онзи мил страх, за който знае само тъжната сърна...
В своята надменност човеците не се и догаждат, какви разкошни и чудни чувства носим в себе си ние, сърните. Помежду нас и вас, човеците, зее пропаст и нито ние можем да дойдем при вас, нито вие — при нас. Вие нямате сетиво за нашите светове. Ако ние, сърните, дойдехме при вас със сърцето си, все едно бихме влезли в ада. Някога ние бяхме в рая. А вие, човеците, ни го превърнахте в ад. Това, което са за вас бесовете, това сте за нас вие, човеците. Разказваха ни брезите: “видяхме сатаната, къде падна от небето на земята; падна сред човеците и там остана. Той, падналият от небето, обяви: най-приятно ми е сред човеците; и аз си имам мой рай, това са те, човеците...”
Зная и предчувствувам — очаква ме безсмъртие, по-голямо от човешкото. За вас, човеците, на оня свят има и ад. А за нас, сърните — единствено рай. Затуй, че вие, човеците, съзнателно и доброволно измислихте греха, злото и смъртта, а и нас, без наше съгласие, повлякохте в тях чрез своята мерзост и злоба, затуй, че имахте власт над нас. Затова ще отговаряте и за нас — за всички наши мъки, неволи, страдания и смърт. Ще давате откуп за нас и зарад нас... Слушах, как шепне синьото небе на черната земя тая вечна истина — в Съдния ден човеците ще дадат отговор за всички мъки, за всички страдания, за всички неволи, за всяка смърт на земните същества и твари. Всички животни, всички птици, всички растения, ще станат и ще обвинят човешкия род за всички болки, за всички обиди, за всичкото зло, за всяка смърт, които той им е причинил в своето горделиво грехолюбие. Понеже с човешкия род, пред него и подире му идат грехът, смъртта и адът.
Ако трябваше да избирам между творенията, бих предпочела тигъра пред човека, затуй, че е не е тъй кръвожаден като човека; предпочела бих и лъва пред него, затуй, че не е тъй свиреп като човека; бих предпочела и хиената пред него, затуй, че не е тъй отвратителна като човека; бих предпочела и риса пред него, затуй, че не е тъй лют като човека; бих предпочела и змията пред него, затуй, че не е тъй лукава като човека. Предпочела бих всяко чудовище пред него, затуй, че и най-страшното чудовище не е тъй страшно, като човека... О, аз казвам истината, говоря отдън сърце. Та нали човекът е измислил и сътворил греха, смъртта и ада! А това е по-лошо и от най-лошото, по-чудовищно и от най-чудовищното, по-страшно и от най-страшното във всички мои светове."
"Убиването на животни без нужда, измъчването им също е грях: «Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко» (Притч. 12:10)." Архим.Лазар Абашидзе
Източник: http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?p=17724#p17131
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
